Ново 20. Явно поуспокоен от добрия резултат за ГЕРБ по изборите, премиерът и лидер на управляващата партия Борисов се захвана здраво с дела. Изненадващо обаче - дори за свикналите с някои премиерски импровизации - наред с магистралите, бюджет 2012, неволите на БАН и науката и другите дупки във финансите на поверените му институции, Борисов пое и още едно тегло. Почти сензационно премиерът обяви, че ще търси нов спонсор за футболния Левски. Защото го боляло..., за отбора. Веднага изниква въпросът в качеството на какво Борисов ще се заеме с тази задача - като премиер, лидер на партия, бивш бизнесмен, или... Защото ако го прави „чисто и свято" от едната благотворителност и запалянковщина, най-вероятно има още поне половин дузина отбори в така наречената ни А група, които въпиещо се нуждаят от спонсори. Предлагаме им веднага да се запътят към Дондуков 1 или резиденция „Бояна" (но да са сигурни, че отиват при премиера, а не при президента, защото напоследък нещо се оплитат пътищата) и да се нареждат на опашка с надеждата Борисов да не се ограничи само с Левски и да спре след намирането на син спонсор. Но тъй като знаем, че по жълтите павета и около тях нищо случайно не се случва, ще си позволим известна мнителност и недоверие. Предвид топлата и много сърдечна връзка между София и Рим, респективно горещото приятелство на премиерите Борисов и Берлускони, можем за миг да предположим, че българският премиер е решил да опита да тръгне по стъпките на италианския си другар. Знаем за великия „Милан" и колко харизмата на този отбор помогна в политическата кариера на Берлускони и партията му „Форца, Италия". Защо пък мозъчният тръст на Дондуков 1 да не се опита да приложи малко италиански опит. Вярно, ГЕРБ, респективно Борисов, в момента са на върха на политическите рейтинги. Но времената са превратни, парното скъпо, не се знае до парламентарните избори през 2013-та колко тежки ще са зимите и колко лоши ще са от Газпром с цената на газа. Затуй, никак няма да е зле, ако по някакъв начин „Отбора на народа" вземе, че влее още малко народна (да се разбира електорална) любов към ГЕРБ. Някой съмнява ли се, че ако Борисов се развърти здраво, ще му е проблем да намери спонсор, при това сериозен?! В  странната ни държава, с още по странен футбол, богатството на даден отбор е сигурна гаранция за успехите му. Не че навън не е така, но там поне има по няколко богати отбора, които се конкурират за шампионските титли, докато тук не е така.

Та, намирайки спонсора и качвайки Левски на върха, с който сините се разминават вече две години, което си е вътрешноклубна трагедия, несъмнено Борисов ще инкасира изключителни количества всенародна любов, толкова необходима за политическото му добруване.

Имиджът „Левски" е сравним най-малкото с построяването на две магистрали и една дузина регионални ВиК колектори, като обаче е доста по-евтино постигането му.

Но случвайки се това, някак си бъдещата битност на отбора може да заприлича на едно голямо партийно поръчение, на една ретроспектива на не дотам далечното ни минало, когато Политбюро на ЦК на БКП бе разделено на левскари и цесекари и това се използваше при „необходимост"...

Ще е тъжно, много тъжно.

Дотук обаче със съмненията и мнителността.

Защото може да се окаже просто, че широката душевност на премиера, приятната събота и хубавото есенно слънце са провокирали приливи на чиста доброта и фенска горест, накарали Бойко Борисов да обещае помощ на любимия отбор.

Дано.